История

През 1911 г. с указ № 26 е утвърден приетия от 14-то народно събрание Закон за продаване на някои държавни гори в Станимъшка околия. С този закон на населението на с.Стойките е дадена възможност да закупят гори срещу един златен лев на декар.

На 03.05.1921 г. /стар стил/ в с.Стойките се образува Горско производително сдружение „Борика” с цел – задружното им стопанисване. В него са включени ревирите : „Теракилиица”, „Костова чемеривица”, „Голямата река” и „Краището”. По-късно към кооперация „Борика” се включват ревирите „Чокманското” , „Стойченски Карлък”, „Стойченска Павля”, „Осиката” и „Ослен”. Във всеки ревир собствеността е в идеални граници. В периода 1921 -1949 година кооперацията успешно развива горскостопанска, дървопреработвателна и търговска дейност. След 1949 г. горите стопанисвани от кооперацията са национализирани. Тя остава и съществува само с търговската си дейност. Собствеността на горите е възстановена през 2000 г.

Стопанисването на същите започва през 2002 г. Целите, които кооперацията осъществява са:
•    Опазване на биологичното разнообразие;
•    Максимално производство на дървесина;
•    Повишаване на устойчивостта на насажденията;
•    Подобряване на почвоохранните и противоерозионни функции;
•    Създаване на насаждения, осигуряващи оптимални рекреационни функции.

По настоящем в кооперацията членуват над 918 кооператори.

ГПК „Борика” е първата частна горовладелска кооперация в България, която в началото на 2006 г. получи сертификат от съвета за стопанисване на горите /Forest Stewardship Council – FSC/.

ГПК „Борика”  стопанисва 1999.8 ха гори.

Релефът е типичен панински и притежава характерните геоморфоложки особености на Западни Родопи – голяма надморска височина /средна 1600 м/, високи била и дълбоко вкопани долини. Най-висок връх Козуятак /Стойченски Карлък/ - 2109 м.

Почти цялата територия на кооперацията е покрита с иглолистни гори. Основни дървесни видове са обикновен смърч / Picea abies/ - 83 %, бял бор /Pinus sylvestris/ - 16.5 %, обикновена ела /Abies alba/ - 0.5 %, малък процент бук /Fagus sylvatica/, бреза /Betula pendula/ и др.

85 % от горите изпълняват важни защитни функции – рекреационни, водоохранни, противоерозионни и др.

Неслучайно 750 ха от територията на ГПК ”Борика” са определени като гори с висока  консервационна стойност /ГКВС/ в това число : гори, в които са съсредоточени глобално, регионално или  национално значими стойности на биоразнообразието; гори формиращи ландшафт от регионално или национално значение, в които всички естествено срещащи се видове съществуват при естествени условия на разпространение и обилие; територии попадащи в или съдържащи редки или изчезващи екосистеми; гори, които изпълняват важни  природни функции в критични ситуации /защита на водосбори, контрол на ерозията/; и гори с решаващо значение за съхраняване културни ценности и традиции, религиозна и етническа идентичност.

В ГПК ”Борика” се срещат редица застрашени изчезващи и ендемични видове. От представителите на флората това са: Родопската горска майка /Lathrea rodopea/, преходната морава /Pyrola media/, сърцелистния тайник /Listea cordata/;  от фауната: кафява мечка /Ursus arctos/, видра /Lutra lutra/, горски бекас /Scolopax rusticola/, глухар /Trao urogalkus/ и др. Наред с тях в региона се срещат още вълк /Canis lupus/, дива котка /Files silvestris/, лисица /Vulpes vulpes/, благороден елен /Crvus elaphus/, сърна /Capreolus capreolus/, дива свиня /Sus scrofa/, язовец /Meles meles/, кълвачи, различни грабливи прици и др.

>> Лиценз от Министерството на земеделието и изпълнителната агенция по горите